Bulgarian fans

[Lina]

[Lina]

"Страхът е прекрасно чувство!"

Даниил Страхов, Корф от "Бедната Настя", е непубличен и доста сдържан човек.Той избягва шумните компании и се старае да не откровеничи с журналистите.Но за Viva! той направи изключение.И то не случайно, а защото на 2 март талантливият актьор навършва 30 години!

Той вечеряше в компанията на съпругата си Мария Леонова в утен ресторант в самия център на Москва.Виждайки ме, той шиоко се усмихна и ме покани на масата си.Оставяйки жена си да чете книга за митологизацията в съвременното изкуство, Даниил запуши и нашият разговор започна...

-Вие се оказахте усмихнат човек.Честно казано, представях си ви по-сериозен и дори мрачен...
-Разбирате ли, между актьорът и неговите роли се поставя знак за равенство.Така, както е трудно да отделиш Тихонов от Щирлиц, така и мен- от мрачния и саможив Корф.Това е част от професията.И именно това пречи да възприемаме даден актьор, който ни е харесал, в друга светлина.Когато в спектакъла «Приворотное зелье» се появявам в ролята на влюбен глупак в първите 20 минути залата категорично не може да ме възприеме.

--Зрителското невъзприятие изкарва ли ви от релси?
-Всеки път се сблъсквам с него в различна степен.А и самият аз се намирам в различно настроение.В театъра постоянно се налага да се работи с това.Тук всеки път е като за пръв път.А в кино просто се снимаш и това е всичко.И завинаги овековечаваш добрата или лошата работа.Какво значи да си извън релси? Към подобни неща се отнасям по-леко.Защото знам- рано или късно зрителят ще се активизира.

-По ваше признание сега сте станал по-търпим...
-(с усмивка) Старая се.Но нервите ми все пак напомнят за себе си.Атьорите имат разстраена психика.Не мога да кажа, че съм станал по-спокоен.Просто се стремя към това.

-Похвално.А за вашият стремеж жена ви ли ви помага?
-Да, но и не само тя.Отношението ми към живота с годините се променя.Сега се отнасям към себе си не толкова сериозно.Затова и отношението ми към случващото се е станало по-търпимо, не се старая да убеждавам никого в нищо.Когато човек прекалено активно доказва умствените си способности, това му вреди.Невъзможно е да убедиш целият свят, че не си идиот и не си глупак.Да, и въобще, какво значение има за мен кой за какъв ме счита? В последно време си мисля, че би трябвало да ми е все едно.

-Нима никога не се обиждате?
-Обидата е детско чувство.Човек може да се обижда, когато възприема действителността по детски и общува изключително и само с близки хора.А ако общува, например, с колегите от работата, с какво могат да те обидят те? Контактът става на съвършено друго равнище.Обидата възниква само в роднинския или приятелския кръг.Но няма да се разпростирам върху тези обиди.

-А как сте реагирали, когато влиятелни дами, а може би и мъже, са ви предагали любов в замяна на вашето издигане?
-Такива неща действително е имало.Но това не означава, че съм се съгласявал (смее се).Подобни изкушения са неизбежни и много хора са преминавали през тях.Само че далеч не всички са получавали това, което са им обещали.Това, за което са се продали....Какво съм изпитвал в този момент? Това ме оскърбяваше и възмущаваше.Но, колкото и да е странно, страхът, който би трябвало да възникне заради това, че съм отказал на някого и кръгът на възможностите ми ще бъде ограничен, не се е появявал.

-А кога сте изпивали страх?
-Той възниква редовно по пътя.В Москва постоянно се случват някакви необикновени ситуации.Страхът въобще е прекрасно чувство...Той е неразделен с адреналина.По-рано обичах да карам безразсъдно.Но това вече е минало заради страха не толкова за себе си, колкото за хората, които седят до мен, и за тези в отсрещтното платно.Допълнителен адреналин получавам така или иначе когато се снимам.

-Чакам примери...
-Веднъж, в "Талисман на любовта", снимахме сцена, когато трябваше да ме ранят в крака, а аз да скоча на перваза на прозореца и да падна през него.Всичко се снимаше монтажно.Отначало ме раниха в крака, после скочих на перваза.По-нататък ме замени каскадьор, който падайки през проореца разби стъклото.Това беше един от малкото трикове, които не правех аз.Но первазът се оказа неукрепен.И скчайки върху него аз се срутих надолу, при което едва не разбих стъклото с лице.Така извиках! Не от болка, а от адреналин.Много бях възмутен.Но колкото повече порастваш, толкова повече започваш да мислиш не само за екстремните усещания, но и за хората, които зависят от теб.

-Като по-млад бил ли сте егоист?
-Да, на мен и сега ми е присъщ егоизмът.И въобще малко хора съм срещал, които да не са егоисти.

-В какво се проявява вашето его?
-Сложен въпрос...А какъв е антонимът на думата "егоист"?

-Алтруист.
-Не е съвсем този антонимът.Нима егоистът не може да бъде и алтруист? Но дайте по-добре да не се задъбочаваме в тези философски спорове!

-Добре, тогава нека се задълбочим в бохемния и празничен живот на актьора...
-Аз не съм нито бохем, нито обичам празненствата! Там ми е скучно и се чувствам неестествено.Струва ми се, че това е мой недостатък.Защото светските партита помагат да завържеш нови запознанства.Но ако се внедряваш в подобен стил на живот насила, на лицето ти ще е изписано, че отиваш там с някаква цел.А на моето лице всичко се изписва трикракно! Затова и светските партита ще ми донесат по-скоро вреда, отколкото полза.Аз изначално съм човек, чужд на бохемния кръг.Освен това представителите на бохемите са приятели помежду си, а аз там какво да правя? Да отида и да кажа: "Здрасти, искам да си общувам с вас" ли?!

-Доколкото знам от представитеите на бохемите вие сте приятел с Пьотър Красилов.
-Петя е от моята порода хора.Не мисля, че той се шляе всяка нощ по разни бляскави заведения.Той просто няма нито време, нито сили за това.Макар че, по принцип за мен е все едно.Това не е нито лошо, нито добро.

-В свободното си време предпочитате уединението?
-И така имам малко свободно време, по-добре да поседя вкъщи, отколкото да тичам нанякъде.

-Казвате, че не сте склонен да се увличате.Това всичко ли касае?
-Не знам, някъде съм говорил за това.Заради резултатите актьорът трябва да се увлича от работата си.А ако вашият въпрос носи някакъв полов характер, това е друго нещо.Професията е моята главна страст.Освен нея действително нямам други увлечения.Не събирам марки или значки...

-А кое за вас е по-важно: кариерата или семейството?
-(пауза) Разбира се, семейството.Друг е въпросът, че дори ме е страх да си помисля как бих живял, ако в живота ми я нямаше любимата ми работа.Но ако го нямаше семейството ми до мен, нищо от това, което се случи, нямаше да стане.А и по-нататък нищо нямаше да се получи.Ако, не дай боже, нещо се случи...

-За вас е важна поддръжката на близките и жена ви, или сте привикнал сам да се справяте с трудностите?
-Да, важна е.Аз не съм самотник.

-Като сме на въпроса, от колко време с Маша сте заедно?
-От 7 или 8 години.

-А сте се запознали още по-отдавна.Това значи ли, че вашите чувства са се формирали постепенно?
-Моите чувства се формираха достатъчно бързо.Може да се каже от пръв поглед.А чувствата на Маша по отношение на мен- по-дълго.Познаваме се от 1994 година, а сме заедно от 1998...Но не искам да анализирам семейното си щастие, да го разпилявам.

-Суеверен ли сте?
-В битов план- да.И когато започвам да обсъждам това, което представлява семейното щастие, у мен възниква суеверният страх, че ще го разпилея по ъгли и по вестници.

-Изглежда, че рязко разграничавате частния от публичния си живот.А не обсъждате ли неуредиците от работата в семейството си?
-С Маша и двамата сме актьори.Безусловно, у дома говорим за всичко, което касае нашата работа.Обсъждаме това, което виждаме по телевизията или в театъра.

-Възникват ли семейни спорове по творчески въпроси?
-За споровете въобще няма какво да кажа.Даже в последно време не си спомням за такива.

-Вие не се карате основно заради характера на Маша ли? Тя по-спокойна ли е от вас?
-Маша също е емоционална...Ох, вие знаете, съвсем не обичам да говоря за личния си живот! Не им трябва на хората да знаят за това! Не обичам актьори, които скачат върху леглото си, и цялото това нещо се фотографира и печата.Това също е част от поп-индустрията, някакъв вид игра, но аз предпочитам да играя в други игри.

-В какви?
-Има игра, при която публичното лице се съблича напълно и позволява на всички да видят.

-В такива игри ли играете?!
-Секунда...А има и хора, които се старая да ограничават общуването с журналистите и всячески да скриват личния си живот.Това също е игра и аз играя именно нея.А журналистите, все едно, продължават да ме подстрекават към това, към което ме провокирате и вие сега.

-Това смущава ли ви?
-Не, такива неща е невъзможно да ме смутят.Но просто не мога да си представя как пускам журналистите вкъщи, за да снимат леглото ми...

-А можете ли да си се представите в еротичен филм?
-Това е нещо съвсем друго! Филмите биват различни...(иронично) Руското кино буквално пести от добрата еротика! ...А теоретически- защо не? Това също е част от работата ми! И това няма никакво оношение лично към мен и не допуска никой до личния ми живот.

ЕКАТЕРИНА СКРИПНИК0ВА

«Viva!» Украйна №5(37) 9 март 2006година

[SladUranka]

[SladUranka]

[size=14pt]Даниил Страхов[/size]

[size=12pt] Руша стереотипи![/size]


След излизането на сериала "Бедната Настя" Даниил Страхов започна да спи лошо.Не,със здравето на популярния актьор Слава Богу всичко е наред.Просто успеха,безумната любов на феновете не му дава да се отпусне.Летвата се вдига все по-високо.Взискателността към себе си и оббкръжаващите се увеличава.Сега на канал СТС излиза сериала "Талисманът на любовта" където Даниил играе една от главните роли.Самият Даниил счита,че се е променил по времето на "Бедната Настя".Сега в епохата на "Талисмана на любовта" е друг.

Говорят че съм станал по-сериозен и намръщен.Това не е вярно.Просто се отнасям много сериозно към това което правя.Популярността ме задължава.Възможно,се е появила по-голяма ирония.При това,на първо място по отношението към себе си.Когато играех корф възприемах славата като задължителна.Сега си признавам,тя понякога пречи.

Старая се да бъда търпелим към хората.Макар че не приемам глупостта,подлостта.Преди да ме изкараш от релси беше много лесно.Сега се старая да реагирам на дразнителите спокойно.Понякога се получава...

Никога не съм играл герой,който е изцяло човек на действията.Даниил Дронов не е склонен към преживяване,за него са важни постъпките.Това не е присъщо за мен.Аз отначало дълго ще страда,а после ще започна да дайствам.

Преди никога не съм се месил в творчеството на режисьорите. А сега внимателно прочитам и приписвам всяка роля,която ми предлагат да играя.Появи се още навик да гледам сериалите в които съм се снимал.Сега например записвам всяка серия на "Талисмана на любовта" на видео или моля роднините.После внимателно преглеждам заснетия материал и виждам всички достойнства и недостатъци.

Предлагат много роли,като се ориентират единствено на външността.Разбира се,това не е правилно.Но стереотипа герой-любовник вече се наложи.Приятно е ,че жените ми обръщат внимание.Но аз,например винаги съм си давал сметка за това че външността на мъжа в отношенията му с жените не играе първа роля.А ако някой мъж мисли по друг начин,той-меко казано се заблуждава.Друга работа е че колкото по ярък е човека толкова повече допитване има,защото още отначало съществува такъв стандарт на разбиране:ако мъжът е красив той е или глупак или гей.Ето налага се да руша стереотипите.

Започнах повече да ценя почивката с жена ми.Ако имаме възможност цял ден се излежаваме на дивана пред телевизора.В този момент съм абсолютно щастлив.

Иска ми се постоянно да експериментирам в професията.С интерес изиграх Чикатило.Логично,тази роля никога в живота не ми е била присъща,не е мой типаж.С спектаклите има много ненормална лексика.В самото начало на репетициите това приличаше по-скоро на авантюра.Беше абсолютно неясно,какво става.За щастие се получи интересен спектакъл.А на снимките на "Талисмана на любовта" се наложи да се окъпя в морето при температура 7 градуса.Да и не един а пет дубъла подред.Да пусна дубльор вместо себе си не трябваше:снимаше се крупен план и щеше да се види че това не съм аз.Не мога да допусна това.

Аз и преди не обичах когато ми даваха съвети,а сега още повече.Единствения човек към чието мнение се вслушвам е това на жена ми.Най-главния учител и критик считам себе си.Защото никой не се отнася към мен толкова строго колкото аз сам.

[SladUranka]

[SladUranka]

[size=15pt] Даниил Страхов[/size]

[size=15pt] Не се бой да бъде честен[/size]

"Вярвам в моментната съдба"


Даниил Страхов-много сериозен млад човек.Той не обича скучните разговори и банални въпроси.Затова ние решихме да обсъдим глобалните теми.Срещнахме се в кафенето и си поговорихме за вечните въпроси.

-Даниил,с какво запомнихте 2005 година?
-Тази година ,не само за мен но и за моите близки беше много тежка,пълна с испитания и някакви сътресения.А това касаеше не само работата,но и вътрешните преживявания и искания.Аз,трябва да отбележа,дълго се държах,не исках да падам духом,но вълната на песимизма и мен връхлетя.

-Навярно сте направи за себе си някакви важни изводи?
-Знаете ли,възрастния човек,според мен се отличава от юношата по това че направил грешка веднъж той не исключва възможността да я повтори за вбъдеще.Младежът е уверен в това че втори път в "същата локва" няма да седне.Да а и еднствено юношата може да си направи изводи толкова бързо.

-Даниил не ви ли се струва че в съвремената "гоненица" не винаги се отдава това да се замислиш какво се твори в света,а и просто да следиш за това?
-Това е истина.От една страна заетостта,работата.А от друга ти си толкова погълнат от работата ,че не забелязваш нищо друго около теб.Ти изключваш външното негативно действие върху себе си.Но започваш да изгниваш в собствения си сок.Сложно е да се прибираш в 3 часа през нощта и да следиш за новостите.

-Тогава да започнем с киното.Например с нашумялата "9 роти" на Бондарчук.
-Специално отидох в кинотеатър,разбирайки че този филм трябва да се гледа на голям екран.Хареса ми.Това не е грубо патриотично кино,в което основно грешат подобните проекти.Да тази Родина която са защитавали нашите деди,и тези конфликти,където крвъта се лее сега-са две големи разлики. Хората умират неразбираемо за какво.В "9 роти" е направен опит да се намери Родината и да пробудят любовта на младежите към нея.И това е правилно.

-А вие как се отнасяте към жанра фантазия?
-Не съм му поклоник.За такива книжки просто нямам време.Като младеж бях почнал да чета Толкиен,да ...така и не го свърших.Но тогава аз вече обичах Достоевски и ми беше по-интересно да пострадам,отколкото да помечтая.

-Но,страданието винаги го има в света.И хората вършат безобразия,и природа не остана.Вас тревожат ли ви глобалните промени в природата?
-Разбира се тази тема ме вълнува.Но,бъдещи вулгарни мистици,във всички виждал Божие проявление.Затова когато в Америка се развилнува Катрина,аз признавам си даже малко злорадствах.Ето,и на вас ви се пада за греховете ви.Но честно ,ако преди предстазанията за края на света се оказваха глупости,то сега и учените правят неутештелни прогнози:нефт остана всичко на всичко за 40 години,природните изкомаеми са към края си.И ако това е така,какво да правим тогава?

-Вярвате ли в предсказания?
-Аз съм битов мистик.Вярвам в моментната съдба.Това понятие се среща при източната религия.За постъпките си ние ще пращаме вее на този свят.

-Каква религия проповядвате?
-В детството са ме кръстили с православна вяря.

-Увличате ли се по будизма?
-Засега само се интересувам.Вярата не ми позволява да приема друга религия само защото ми е интересна.Катастрофически не ми стига времето,да навярно и не е дошло за да разбера всички мнообразни религии и в отношението си към тях.Затова сега съм обикновен полухристиянин-полуезичник.

-А към института-църква как се отнасяте?
-Приемам я като институт,помагащ на човека да прибщи към себе си Бог,но не разбирам например как католическата църква узаконява хомосексуалните бракове.Сега във редица държави искат да разрешат на хомосексуалните връзки да осиновяват деца.Не мога да го разбера това.Подчертавам това че спокойно се отнасям към всичките прояви на любов.Могат да ме обвинят в ретроградство,но обществото има свои " гводеи" които не трябва да се отстраняват.

-Общо взето,нека се женят хетеросексуалните.Ето Принц Чарл и Камира Паркър на години,най-накрая встъпиха във законен брак!
-Ами съвет за любов!

-А как се отнасяте към монархията?
-В идеята на Никата Михалков,че в Русия има само един път-монархическия,има здрав смисъл.Проблема е в това че икономически това е невъзможно.Монархията може да бъде демократична,напомняне на старите добри традиции,които обвързахме с калено желязо.Слогно ми е да съдя за това.Но признавам си, винаги е приятно да видиш по телевизора англииската корона.

-Вие ходили ли сте в Лондон?
-За съжаление,само съм минавал пътувайки от там.

-Затова сте ходили във Франция,която едва сега преживя вълненията на почвата на расовата нетърпимост.
-Дествително неотдавна се върнах от Париж и мога да каже едно,тази история е силно преувеличена от Сем.Боеве,караниците са се случили в много локален район на Сен-Дени.Брата на мой приятел живее на Сен-Дени и това изобщо не го е засегнало.Тоест мащаба не е бил толкова страшен.

-Вие много пътувате.Имате ли любми градове?
-Да.Ню Йорк,Барселона и Париж.Те не приличат един на друг,като три отделни светове.Барселона-това са стари улички..като машина на времето.

-А Париж?Сядал ли сте на кафето на Монмартре?
-Седнах.Но там вече го няма това за което толкова обичат да пишат.Седяхме на Монмартре и ядохме ужасно месо по бургундски,но усещанията че на съседната маса стоят Пол Верн със бутилка абсент,не възникнаха.Всичко в този свят идва и се променя.

-Не ви ли се иска да запечатате моментното?Увличате ли се по фотографията?
-Когато у мен се появи телефон с камера,първите две седмици като обезумял снимах всичко подред.А с първия хубав фотоапарат се сдобих на 25 години и веднага разбрах-да снимаш хубаво,трябва да се занимаваш с това професионално.

-Но ня трябва към всичко да се отнасяте толкова сериозно.Тогава е трудно да бъдеш актьор.Да кажем в ролята ви,трябва да легнете в гроб.Това не е шега.Ще се откажете ли?
-Няма да бъда оригинален-ако найстина трябва,ще легна,а ако това е просто прищевка на режисьора то ще се постарая да отклоня.Засега Бог е милостив и не е имало ситуации когато е трябвало да легна в гроб.

-Вие сте казвали че освен професията малко неща ви увличат
-Това е единственото което ми е интересно до страст.И незнам какво ще правя ако изведнъж в кариерата ми настъпи пауза.Трябва да усвоя нещо.

-А с кокво се бихте занимавали?
-Един Бог знае!

-Говорят че вие сте голям любител на лова,може би тя и ще ви изхрани?
-Дали е истина..Аз толкова рядко хода на лов,че всеки път трябва да си припомням как се стреля.

-Тогава риболов?
-Ех,не ми потръгва.никога не клъвва.Както и на другите които ловят заедно с мен.

-Ще се наложи да се снмита в киното!
-Именно!

[SladUranka]

[SladUranka]

Даниил Страхов

Не ме интересува мнението на другите!


Надявам се че ще вървя напред!!!


Снимките за сериала "Бедната Настя" са ежедневни и почти по цял ден.Докато ние чакахме идването на Даниил в студиото "на актьорската половина,кипеше живота".Кой ден сме от седмицата?-риторически си зададе някой.За кой е време да се отиде?-идва запъхтян шофьор...Коя сцена се снима?....И той дойде(а ние сме стари познати,учехме се в едно училище)

-Даниил,какво ти позволява да издържиш в този интензивен ритъм на снимки в сериал?
-Когато разбереш ,че нямаш възможност да си починеш,то ти се отнасяш към това като към някакво състояние на война.Организма ти се мобилизира толкова,доколкото е възможно.

-Но,"войната" някога ще свърши,и тогава какво?
-Тогава явно ще бъде "Супер!"Ще бъде-надявам се на това,пълноценен отдих който ще ми помогне да си възстановя силите.

-Какво е за теб,пълноценен отдих?-Да изоставя всичко и да замина,някъде на море.Да се взема книги и да почета...и да не гадая,и да не мисля за нови роли.

-А сега какво успеваш да четеш?
-Текстове,текстове....едни пусти текстове!

-Как ти се отдава толкова бързо да научаваш текста найзуст?
-За тези шест месеца,вече претърпях няколко стадия и способи за научаване на текстове.Случва се текстовете са в теб няколко дни,а понякога и веднага...Това разбира се е лошо,но затова пък те учи да се концентрираш вътрешно във всички ситуации,във всяка обстановка.

-Снимките в сериала приличат на хвърляне от едно място на друго...Това е защото мислиш за театъра,за киното или за морето?Какво смяташ?
-На тази тема се старая да не мисля и прекрасно си правя сметка,че след това повече нищо може да не последва.И моята голяма заетост може да се обърне във голямо количество свободно време...Всичко се случва в живота на актьора.Живота му не е разписан за 10 години напред.Завършва един период от живота,започва друг:тогава и можеш да решиш,какво понататък..работа в друг сериал,покана за нова роля в театъра...

-В театър "Гогол" сега има спектакъл по роман на Белой с твое участие.
-"Петербург" е два пъти в месеца,и дотогава докогато ми е давана възможността да играя аз ще играя,както впрочем и Платонов във театър "Гитис".За мен тези театри неточно,са нещо като "отдушни"...Все едно се връщам вкъщи.

-Имаш ли ориентири в професията?-Кумири не!А хора на който гледаш със голямо удоволствие са много.Започвам с партньорите в "Бедната Настя" :Ольга Остраумова,Александр Филиппенко.Те работят фантастически.От западните Николсон ,а от младите Эдвард Нортон.

-Хазартен ли си?Някога играл ли си сериозно в киното?
-Там съм се снимал няколко пъти,но сам не съм игарал никога.Отнасям се към това предпазливо...боя се да се "заразя".Разбирам че,човек е зависим от някои неща.Например пуша,и не мога да спра,така да изпитваш съдбата и да провокираш организма си към нови испитания?

-Имате ли някакви други зависимости?
-Имам приятна зависимост от любимата съпруга,но от тази зависимост изобщо не съм ощетен.

-Вие някога играли ли сте в едни театър?-Някога заедно с Маша играхме в Щукинското училище,в един курс.А сега играем "Платонов" и много се радвам.

-Лесно ли е да работите заедно?
-Не бих казал че е лесно.Трябва да намериш в себе си някакъв "залог" за приключения от обикновенното общуване на сценично партньорство.

-А според тебе какво е най-важното в работата,процеса или резултата?
-Резултата,разбира се!Резултативността е заложена в основата на актьорската професия.Ти си длъжен да излезеш на сцената така,че това да не се хареса само на теб а и на хората.

-Тоест ти не оценяваш резултата със своите усещания,а със реакциите на другите?
-Случва се така,когато аз сам зная че съм го направил добре.И тогава не ми трябва да слушам никого,ако знам че съм попаднал в десятката.Но понякога,не разбирам "пападнал ли съм в десятката" и затова ми е нужна помощ.На мен ми е интересно мнението на другите-на режисьора,партньорите,гримьорите...Тези хора с който имам добър контакт и с който имам една кординатна система.

-Ти много се промени,откакто се махна от ученическите театри?
-Надявам се да вървя напред.Иначе защо е всичко това?

-Законопослушен автомобилист ли си?
-По принцип на червен светофар не карам,на всичко се случва ,както при всички.Зависи от настроението:мога да се влача като каруца,а по някога мога и...

-Сам ли се занимаваш със сайта си в интернет или само го ръководиш?
-Нямам време да го ръководя. С това се занимава един забалежителен човек-Юля Фомина,която го прави по собствено желание,за което съм и безкрайно благодарен.

-Значи това е дело на поклонниците ти?
-Отнасям се предпазливо към тази дума.Тя е някаква непонятна...точно като и "фенове" някакво неодушевено...

-Тогава измисли друга дума?
-Просто хора който им е интересно това което правя в театъра и зад кадър.За мен това,както и преди,си остава пълна загадка,и аз не се уморявам всеки ден да си напомням че това е колкото хобаво ,толкова и удивително.

-Работа на телевизията,сайт в интернет.... накратко към прогрес!
-Това не ме плаши.Но си давам сметка за това че технологичното развитие,увеличава разстоянието между хората.Колкото повече хората се свързват със различните комуникации-толкова повече обособената човешка закритост ще стане повече.Този сериозен психологичен проблем стой пред всеки,и никъде не можеш да избягаш.

-Не се ли е случвало пре теб това,да почнеш да се отъждествяваш с някой от персонажите ?
-Това е постоянна зрителска грешка, отъждествяването на актьора и персонажа му.А ако така се случва и със актьора,то това вече е беда.

-Ти работиш над образи,по системата Станиславсии?
-Убеден съм че вътрешната технология на актьора-сега е твърде индивидуална.Никаква система на Станиславски,Гротовски,Арто,никакви разнообразни училищни преживявания,представления и т.н не могат да се явяват аксиома за теб.А някакви общи "математически"закони,изведени от нашите професори ,или помагат или пречат.Не си струва актьора ,вместо това да пробва някакъв "ключ" към ролята,своя подход към образа,да стой през цялото време зад една закрита врата,когато способите да се излезе от нея са много.Съответно задачата на всеки актьор е да намери свой собствен способ за съществуване в материала.Това е нещо неповторимо,неосезаемо,не е възможно да се разкаже,обясни...

-С кои от режисьорите бихте искали да работите?
-Ако става въпрос за театъра безусловно Сергей Анатольевич Голомазов,режисьор който обичам и творчеството му ми е интересно.А ако става въпрос за режисьори с които вече съм успял да работя в киното,то това е Андрей Андреевич Эшпай.Благодаря на Бог че ме свърза с този майстор на снимките на сериала "Децата на Арбат" ,защото такава любов на режисьора към актьорите на снимачната площадка не съм виждал никога и се съмнявам че може нещо повече...Той е удивително добър човек и голям талант.

-А в качеството на режисьор не се ли представяш?
-Засега не,понататък ще бъде видно.

-Какво те вдъхновява?
-Навярно ,желанието да направя живота на близките ми,скъпите ми и любими хора максимално...как да го кажа?

-Максимално щастлив?
-Да навярно така...

[Lina]

[Lina]

[Lina]

Главната сила на Страхов


Даниил не умее да готви, но в ктьорската "кухня" може всичко.Сам пише сценарии и се вживява в образите по своя система.
"Не обичам примитивните герои.Обичам да развивам персонажите си, за да не извикват у зрителите скука"

-Избрахте актьорската професия, за да реализирате многобройните си таланти?
-Всички, който избират тази професия искат едно- слава.Не бих повярвал ако някой уверява, че е отишъл в театрално училище, за да води безцелен живот в театъра, играейки роли от втори план.Тази професия изначално предполага желание за успех и не трябва да се стесняваш от това.

-Е, и получихте ли от професията си това, което искахте?
-До известна степен да.Друг е въпросът, че когато на 17 години постъпваш в театрално училище имаш много илюзии.Но с опита те изчезват.


-А за тези години как ви промениха ролите ви?
-Разбирате ли, ролите- това са хора.С тях можеш да се отнасяш повърхностно, а може и, като мен, да проникнеш във всеки.В такъв случай актьорската професия за минимално кратък срок е способна да ти даде максимално голям опит.

-Т.е. вие сега сте опитен мъж.А в младостта ви вероятно не е било лесно?
-В годините на младостта ми, през 90-те, въобще беше сложно.Снимаха се малко фими.Тогава попаднах в рекламата на Нескафе.А след това, когато ходех на кастинги слушах все едно и също: "А, Нескафе! Довиждане!"Просто катастрофа.В това време да преминеш в голямото кино от реклами беше почти невъзможно.

-А трудно ли е да попаднеш вголямото кино от сериали?
-Това също е сложно.Макар че сериалите са различни.Може да се нимаш в такъв пълнометражен филм, че след това да трепериш от страх до самата преиера, а той изведнъж въобще да не излезе на екран!

-Навярно ви е било тежко да се снимате с 100 серии- човек може да полудее!
-Да- примерно на 60 серия усещаш, че се намираш в задънена улица.И това чувство не изчезва много дълго.Представете си какво беше да се снимам в 120 серии на "Бедната Настя"!

-Тогава защо се съгласихте да играете в сапунена опера, който ще свърши неизвестно кога и как?
-Това си има и своята прелест.И в живота не знаем какво ще стане по-нататък.Сериали от подобен формат дават възможност на персонажа да съществува практически в режим на реално време.

-Казват, че на снимките на "Бедната Настя" дотолкова сте се вживяли в ролята, че дори сте писали сам текста си.
-Имаше нещо такова.При нас работеше група сценаристи.Но всичко се снимаше оперативно и един сценарист не успяваше да прочете това, което са написали колегите му.Затова измененията в сюжета си противоречаха едно на друго и с това, което бяхме снимали по-рано.И затова ми се налагаше сам да свързвам нещата.В някакъв момент така се бях увлякъл, че започнах да пиша наново всичко подред.

-Винаги ли поправяте сценаристите и режисьорите?
-Не винаги следва да ги поправям.В сериалното творчество това е някакси възможно.Но когато се снимах при Александър Рогожкин във флма "Перегон", честно да ви кажа, не ми минаваше мисълта да споря или да преписвам собствения му сценарий.Това би било глупаво и самонадеяно от моя страна.


-Винаги ли сте толкова сериозен?
-(смее се) Работата е там, че журналистите по принцип не разбират шегите ми.

-Добре, нека да поговорим сериозно.Вие изиграхте Калигула в едноименната постановка на Андрей Житинкин, а малко по-рано пак в негова постановка- "Наказанието на Чикатило"- зъл манияк.
-Но защо веднага манияк! Тази постановка не беше за престъпленията на Чикатило, а за неговата богоборческа философия.За автора Михаил Волохов Чикатило е само повод за разговор с бога.За мен- той е повод за диалог със зрителите.

-Харесва ли ви да играете злодеи?
-Никога не съм играл злодеи.Аз играя хора и винаги се опитвам да намеря в тях нещо човешко.Злодеи по природа- това е примитивно.Интересно е да проникнеш в героя, да го оправдаеш, за да не предизвика той у зрителите само скука.

-А ако зрителите не разбират вашата игра?
-Неправилно е да искаш всички да възприемат работата ти така, както теб.А освен далечният зрител винаги има приятели, роднини, любими хора, които винаги ще ти кажат истината.Това е голям въпрос- за кого работим.Изглежда, че отговорът е очевиден: за зрителя.Но въпросът може да се постави и по-глобално: заради какво се прави изкуството? Заради резултата или заради самия теб?

-Към какви зрители се ориентирате?
-Към никакви.Винаги играя за себе си.Просто правя работата така, че максимално се влагам в нея и и се отдавам докрай.

-Но не се ли опитвате поне да си представите човека, към когото се обръщате от сцената, от екрана?
-Никога не съм се опитвал.Но знам, че "Бедната Настя" се обсъждаше много активно в интернет.Това е много удобно: вчера си го изиграл, а днес четеш отзивите на зрителите.

-И вие четяхте какво пише там?
-Разбира се.Макар че в това имаше и известна доза опасност.Защото когато знаеш реакцията на зрителя неволно се опитваш да отгатнеш желанията му, за да му угодиш.А това е задънена улица.В такъв случай можеш просто да излезеш с акордеон на улицата и да пееш по поръчка.

-Как се вживявате в ролите?
-За всяка роля, както и за всяка кола, има различни ключове.Случва се да срещнеш някой минувач и да си помислиш:" Ето съставящата част, която ти е необходима, за да изиграеш ролята".

-Какво мислите за системата на Станиславски?
-Тя, безусловно, е гениална.Но все пак всеки актьор си има своя "система".При което малко от тях могат разумно да я формулират.А единици биха искали да я споделят.

-А по някаква система ли си почивате?
-Не.Тук всичко зависи от това колко време имам.Ако е един ден изключвам мобилния и прекарвам деня лежейки на дивана.Ако времето го позволява може да отида някъде.

-Предпочитате да ходите по музеи или да се попечете на плажа?
-Зависи от настроението.Макар че по принцип не обичам музеи.Скучно ми е в тях.Предпочитам просто да бродя по непознати улици.Това също може да се нарече активна почивка.

-А как според вас изглежда идеалната романтична вечер?
-Идеалната вечер е идеална само тогава, когато се ражда спонтанно и когато в конкретния момент настроението ти съвпада с това на любимия ти човек.Не е необходимо всичко да е обмислено отрано.Понякога да се разхождате в нощния град прегърнати носи повече радост от вечеря в скъп ресторант.

-Умеете ли да готвите?
-По-рано умеех, но отдавна нищо не съм готвил и затова съм загубил тази способност.

-В живота правите впечатление на спокоен мъж.А на работа говорят, че сте сприхав, раздразнителен...
-Наистина ли? Навярно отчасти е така.Просто съм емоционален.Това е нормално.Ако бях леден нямаше да съм адекватен на професията си.Може да се паля, но доста бързо се успокоявам.

-Признайте си, случва ли ви се почителките ви да ви дразнят?
-Как могат да те дразнят хора, на които им харесва това, което правиш?! Самият факт на съществуването им говори за това, че си харесван.Макар че почитателките, разбира се, биват различни и не винаги реагират адекватно.Но това са рисковете на професията и трябва да ги изтърпиш.

-А къде е границата между Даниил Страхов и фенките?
-Между служебния вход и колата.Ако общувах с всички почитателки нямаше да ми стигне цял живот.В края на краищата не съм дядо Мраз и не мога в новогодишната вечер да се озова под всяка елха.

Списание JOY, май 2006

[Lina]

[Lina]

Парите са нужни, за да не се мисли за тях

Ослепителният красавец от многосерийните костюмни драми "Бедната Настя" и "Талисман на любовта" се преквалифицира в немногословен мъжествен началник на аеродрум.

-Даниил, доскуча ли ви имиджа на фатален красавец?
-В действителност през последните три години не съм изиграл нито една такава роля...Сега красавци на никого не са нужни!Спомнете си успешните кинопроекти през последните десетилетия- "Бригада", "Бумер", "Брат".Там няма място за героя-любовник, или той играе отрицателна роля- на красив негодяй.От гледна точка на моята необходимост това не е много хубаво...Не съответства на мечтите ми!

-А какви са мечтите ви?
-Нямам програмен минимум: в края на кариерата си да изиграя крал Лир, до 33 години Хамлет, до 40 Ричар Лъвското сърце...Добрите сценарии по принцип са малко- този проблем е известен на всички режисьори и продуценти.

-Разкажете за новата си работа във филма "Перегон"?
-Както казва режисьорът на филма Александър Рогожкин, "това не е филм за войната, а за човека на война".Освен линията на моя герой Лисневски, началник на аеродрума, има и огромно количество други персонажи, и всичко това се преплита в едно кълбо...Когато видях сценария си помислих: "Да, трудно ще бъде!"

-А в действителност?
-По сценарий половината филм посрещам и изпращам самолети...Всеки кадър ми надяват в трийсетградусова жега вълнен шинел, и давай- срещай и изпращай някой си.В началото много се мъчех, защото ми се искаше някакси по актьорски да разкрася героя, през цялото време досаждах с това на Рогожкин.Но той задейства в моето съзнание процес с името "Не трябва да мислиш".Александър Владимирович е удивително образован човек! В сравнение с него се чувствам абсолютно ощетена инфузория.Доверих му се и станах винтът, който му е необходим, такъв, какъвто никога не съм бил, и какъвто никога не ми се е получавало да бъда...

-Считате ли се за успял?
-До известна степен.Но далеч не мога да си позволя да си избирам ролите по душа.А заплатата е нещо необходимо...Парите са нужни за това, за да не се мисли за тях.За да можеш в този достатъчно незащитен свят да се почувстваш уверен поне в нещо.

-Вие сте ужасно сериозен млад човек! Какво може да ви разсмее?
-Ами гол задник не може.Макар че кой знае...Въобще аз се смея много често!

Беседвала Надя Макоева

"Актьорската професия е път към себе си.За да изиграеш друг човек трябва преди всичко много добре да познаваш самият себе си"

"Аз съм скрит човек.Добър или лош е характерът ми? Не знам, но е вярно, че не съм открит в първите минути на запознанството.По-нататък- според стечението на обстоятелствата"

"Парите са нужни, за да не се мисли за тях"

Страхов е изиграл първата си роля още в детството:"В училище имахме прекрасен театър "Фантазия".

Актьорите Даниил Страхов и Мария Леонова са съпруг и съпруга и освен това най-близките хора един за друг.

Хронологията на Даниил:
Даниил Александрович Страхов е роден на 2 март 1976г. в Москва.1997 завършва висшето театрално училище Щукин.1996 дебютира във фима "Кариерата на Артуро Уи.Нова версия".1997 е приет в трупата "Гогол".2001 става актьор от театъра на Мала Бронна.Страхов е лауреат на фестивала "Москвоски дебюти" за сезона 1997-98г. в нминацията "най-добра роля" за княз Аблеухов в спектакъла "Петербург".Награждаван е с театралната премия "Чайка-2001" в номинацията "Фатален мъж" за ролята на Дориан Грей в едноименния спектакъл.2002 го утвърждават за ролята на Владимир Корф в сериала "Бедната Настя".След "Настя" актьорът буквално е засипан от предложения.Хит парад: 2004- "Децата на Арбат", 2005- "Талисман на любовта", 2006- "Портата на ветровете" и пълнометражния филм "Перегон".

[MyPrivate]

ей милички:),
моля ви се превеждайте малко по-сериозно:)
пича не казва "за да несе говори за тях" а," да не се мисли за тях";)

[Lina]

добре че има кой да чете наистина е да не се мисли в да не се говори даже няма много смисъл